• Source: bloombergtv.bg, Online
• Date: 15-06-2026, 16:02
• Country: Bulgaria
Доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, във „В развитие“, 15.6.2026 г.
По време на кризата в Иран пазарът на злато показа сериозни колебания и отлив на институционални инвеститори, особено на инвеститори, които спекулират на база безналично злато. От друга страна, интересът на инвеститорите към кюлчетата остана сериозен. В момента пазарът се успокоява, а инвеститорският интерес отново нараства. Това коментира доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Този път златото и среброто се движат паралелно относно търсенето и цената, като за шест месеца двата метала са на плюс от 1-2% при златото и около 10,5% при среброто, отбеляза Григорова-Генчева. Според нея инвеститорският интерес към златото не е стихнал, а колебанията са краткотрайни и сравнително слаби.
„Годишната прогноза Gold Focus 2026 г. на института Metals Focus за цената на златото сочи, че до края на тази година тя ще се движи в границите на 4920 долара за тройунция. Цената на среброто ще достигне около 80 долара.“
През 2025 г. покупките на физически налично и безналично злато бяха на обща стойност 243 млрд. долара, като ръстът спрямо 2024 г. е от 162%. Само сегментът на инвестициите във физическо злато е отбелязал ръст от 16 на сто на годишна база и е достигнал 1600 тона. Това според Григорова-Генчева е огромно количество, което рядко е достигано в историята на златните пазари.
Водещи са покупките на централните банки
За първи път от 12 години насам бижутерията отстъпва водещото си място на инвестиционното злато под формата на кюлчета и монети, съобщи гостенката. Причината е, че поради цената на метала и премията за изработката особено на луксозни бижута, дори хора със сериозни финансови възможности не могат да си позволят да инвестират прекалено в бижута. В същото време кюлчетата и монетите все още са с умерена премия и са достъпни. Събеседничката очаква, ако кризата в Близкия изток не се задълбочава и инфлацията бъде овладяна, бижутерията да се върне към умерен ръст.
Водещи в сегмента остават покупките от централните банки, като през първата четвърт на 2026 г. са добавени над 70 тона. Общият обем на покупките през 2025 г. е достигнал 848 тона, съобщи Григорова-Генчева. Шампион е централната банка на Полша, която е добавила 102 тона злато, след нея се нареждат Китай, Индия, Казахстан.
„Запазва се желанието на централните банки да стабилизират националните си валути и да се еманципират малко от държавните ценни книжа въпреки много добрата им доходност в момента.“
Наблюдава се и процес на географска диверсификация на инвеститорите сред централните банки. Например за първи път от много години насам централна банка от Латинска Америка, тази в Бразилия, е добавила сериозните 43 тона злато в резервите си. За първи път от десетилетия насам две африкански централни банки – на Гвинея и Танзания, са прибавили по 6-7 тона злато в националния си резерв.
При централните банки съществува стабилен интерес и няма масивни продажби на злато, а това е един от факторите за стабилизирането и покачването на цената на метала, изтъкна Григорова-Генчева.
Тя посочи, че в исторически план златото няма тежки и дълготрайни спадове на цената, като дори в кризисни периоди като световната финансова криза през 2008 г. те са траели максимум две-три години. „Това е незначително в хоризонта, в който трябва да се разглежда една инвестиция в злато от пет-десет години“, отбеляза гостенката.
Златото се връща към функцията си на пари
Златото постепенно започва да се връща към функцията си на пари както за резервите на националните банки във връзка с националните валути, така и за големите инвестиционни фондове и частните инвеститори, счита Григорова-Генчева.
„При инфлация, която не е лесно контролируема, при сериозната задлъжнялост на всички държави по света, златото е котвата, която дава надежда на всички.“
Гостенката посочи и още два индикатора, които са повод за оптимизъм за перспективите пред златото – минният добив и хеджирането на злато. В момента никой не хеджира златните си запаси, тъй като всички са уверени, че тенденцията е за трайно покачване на цената и задържането ѝ на високи нива над 4000 долара за тройунция, посочи тя.
Що се отнася до минния добив, компаниите в сектора са отчели рекорден добив и печалби през миналата година. Десетки нови проекти, които са пряко свързани с добива на злато и рафинирането на златна руда, се появяват в Африка, Канада, Централна и Южна Америка.
Къде дейността по рециклиране на злато е най-активна? Какви са очакванията за развитието на среброто до края на годината?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.