Централните банки по света увеличават златните си резерви в безпрецедентни мащаби, стремейки се да защитят националните си икономики от геополитическа несигурност, санкции и намеса в паричните системи, това коментира доц. Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика" в Първа инвестиционна банка, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
По думите ?, златото вече се възприема не само като защита от инфлация, а като стратегически актив в условия на глобална фрагментация и геополитически трусове. Златото не може да бъде блокирано или конфискувано, не подлежи на санкции, не е обвързано с клирингови механизми, обясни гостът. Това го прави предпочитан актив за централните банки, коментира събеседничката.
В момента златните резерви в света доближават 34 000 тона – нива, невиждани от края на Бретън-Удската система през 70-те години. Според данни на OMFIF, една от всеки три централни банки, управляващи общо 5 трилиона долара, планира допълнителни инвестиции в злато в рамките на следващите две години. Сред активните купувачи са не само страни като Китай, Русия и Турция, но и държави от ЕС като Полша и Чехия.
„Знаем, че централните банки до такава степен увеличиха количествата си, че достигнаха на практика една пета от световния минен добив в момента и приближаваме една четвърт. Като се купува и трезорира от централните банки.“
В световен мащаб резервите в долари се равняват на около 46% от всички резерви, докато златото измества еврото от второто място с 19%, докато единната валута в Европа заема 16%. Основна причина за тези размествания и ръстът на златото като резерва за Централните банки се дължи на стремежът за дедоларизация.
„Несигурността и големият дълг на САЩ причиняват безпокойство не само в домакинствата, в живота на отделните граждани, но и в управлението на централните банки на европейско и на световно ниво. Именно за това редица управители на национални резерви се стремят да диверсифицират, да увеличат процента на златото.“
Доц. Григорова-Генчева подчерта, че последните ценови ръстове на златото се дължат на засиленото напрежение в Близкия изток и предстоящия край на паузата в митата, наложени от САЩ. Паралелно с това, търсенето на благородния метал в Азия остава стабилно, като Китай е водещ потребител, въпреки слабото си вътрешно производство.
В България интересът към златото също нараства, както от страна на индивидуални инвеститори, така и на клиенти, търсещи кюлчета и монети. Според нея най-голяма ликвидност и възвращаемост предлагат златните кюлчета с тегло над 10 грама.
Златото трябва да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Не е актив за спекулации, а средство за финансова стабилност в несигурни времена, посочи тя. Очакванията ? са до края на годината цената на златото да достигне между 3700 и 4000 долара за тройунция.
Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!
https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/146844-zlatoto-mozhe-da-dostigne-do-4000-do-kraya-na-2025...
Златото се оказва единствен начин да бъдат компенсирани огромни бюджетни липси в международните разплащания. Най-актуалният пример е Венецуела. Това коментира д-р Валентина Григорова-Генчева, директор Злато и нумизматика, Първа инвестиционна банка, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV с водещ Делян Петришки.
"Страните от БРИКС притежават сериозни златни резерви, а от години Русия и Китай трезорират всичко, което придобиват, а освен това са и от най-големите нетни купувачи на инвестиционно злато. Централните банки на Русия, Казахстан и Турция са основните купувачи на злато през 2018 г. на базата доклад от Световния златен съвет. И Унгария увеличи златния си резерв. Германия също от няколко години връща от САЩ своя златен резерв. САЩ отказват бързи и големи доставки на Германия. Мнозина анализаторите подозират, че част от това злато отдавна е преминало в частни ръце и сега трябва бъдат произвeдени кюлчета и да бъдат върнати на своя легален притежател".
Фед е частна организация и може да разполага по различен начин със златото, спомена д-р Григорова-Генчева. "Но настоящите технически стандарти за благородните метали всяко злато, излязло извън трезор, трябва да бъде наново претопено, анализирано, маркирано", допълни тя.
"Икономическата криза от 2008 г. охлади оптимизма на централните банки да инвестират в съвременни финансови инструменти и да бъдат по-агресивни в своята политика. В момента политическата несигурност се оказва по-сериозен фактор от икономическата такава в предходното десетилетие".
Конфликтите там се отразяват на най-високо международно равнище, разкри Валентина Григорова-Генчева. "Венецуелската централна банка през изминалата година е продала на Турция злато от около 20 тона. От 2 години цените на петрола притискат Венецуела. От друга страна, президентът Мадуро е обвинен във всякакви неща. САЩ със своите санкции пречат на държавата да получава кредити от международни организации, за да се преустанови хуманитарната криза. Затова правителството се лишава от част от своя златен резерв на част от международните пазари, за да може държавата да има свежи пари", уточни още тя.
Откриването на конференцията е на 10 ноември 2020 г. в 18:00 часа, като цялото събитие може да бъде проследено онлайн на сайта: „Български нумизматични четения“. Участие ще вземат 56 експерти от 10 страни. Те са разпределени в секции за: гръцка, тракийска, римска, средновековна, османска и съвременна нумизматика. Конференцията ще завърши с кръгла маса на тема „Проблеми и перспективи на българската нумизматика“. На сайта на събитието „Български нумизматични четения“ зрителите ще имат възможност освен да гледат на живо лекциите, и да задават въпроси към авторите по време на дискусиите.
Fibank (Първа инвестиционна банка) е свързана вече над две десетилетия с развитието на нумизматичните изследвания в България и с популяризирането на нумизматиката. Банката създава първия по рода си в България департамент, посветен на златото и нумизматиката. Д-р Валентина Григорова-Генчева – Директор „Злато и нумизматика“ в банката, ще бъде един от четиримата ключови лектори в откриващия панел на конференцията и модератор на две от дискусионните сесии: „Римска“ и „Османска и съвременна нумизматика“. Проф. дин. Иля Прокопов – дългогодишен главен експерт в дирекцията, ще модерира финалната кръгла маса на форума.
Експертният екип на дирекция „Злато и нумизматика“, ръководен от д-р Валентина Григорова-Генчева, в сътрудничество с водещи световни дизайнери от швейцарската рафинерия ПАМП и Новозеландския монетен двор създаде редица единични екземпляри и колекционни серии монети, които са своеобразни посланици на българската култура и традиции по света. През изминалите години с тяхното активно участие се подпомогна създаването и развитието на широка мрежа от колекционери в цялата страна, а в онлайн магазина на Fibank Gold & Silver, наред с богатия продуктов асортимент, са публикувани и редица интересни и полезни статии от областта на нумизматиката. Проф. дин. Иля Прокопов и д-р Валентина Григорова-Генчева са както автори на множество публикации в областта на нумизматиката, така и преподаватели по икономическа история и нумизматика.
От десетилетия в България не е провеждан престижен международен форум в областта на нумизматиката. Затова в края на миналата година организационен комитет от няколко институции, свързани с развитието на българската нумизматика: Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Националния археологически институт с музей към БАН, Регионален исторически музей София и Първа инвестиционна банка, започна работа, свързана с провеждането на международна научна конференция „Български нумизматични четения: История и общество в перспективата на нумизматиката“. Организаторите ще инициират и издаването на периодично списание за нумизматика, в което ще бъдат публикувани докладите от конференцията, нови изследвания и някои по-важни събития от България и света.
Това, което дърпа златото надолу през последните четири месеца е растежът на щатския долар. Това определи като тенденция при търговията със злато д-р Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика" към Първа инвестиционна банка пред телевизия "Блумбърг".
"От началото на април се забелязва ясно очертана тенденция за покачване на курса на щатския долар. Съответно той привлече инвеститорите основно от развиващите са пазари към сделки с долари, купуване на долари, финансови инструменти в долари. Това доведе до един отлив на инвеститорския поток от златото. От друга страна в момента пък се намираме в разгара на летния сезон все още. Всички почиват и отсъстват, а огромна част от активните фондове и финансови институции са в един по-лек режим", каза тя.
По думите ? сегашният период традиционно е по-слаб и почти мъртъв за сделки.
"От няколко години се забелязва една много интересна тенденция - спад през юли и после възход през август, което е логично. И е традиционна нагласа, която трудно се променя".
Според нея златото ще се върне на нива от около 1300-1350 долара за тройунция към края на годината.
Експертът посочи още, че увеличенията на лихвените проценти не са толкова драматични за златото.
"По-скоро влияние оказва стабилността и силата на щатския долар. И ако той бъде подкрепен от лихвени проценти, могат пък да повлияят други фактори.
Григорова-Генчева обясни, че ако инфлацията нарасне, това неминуемо би довело до не толкова плавен, а по-скоро силен скок в цените на златото, особено в качеството му на инвестиционно убежище.
"Можем да бъдем оптимисти за цената на златото в долари. Моментът е изключително подходящ за покупки, особено ще се отнася до физическото злато", посъветва експертът.
Особености на съхранението, носенето и почистването на бижута...
Българските монети между Съединението и Независимостта...
Пътеводител за колекционери и инвеститори...
Оригинал или фалшификат...
Фалшиви златни монети...
Накитите – истински или фалшиви?...
Летни съвети за колекционери и не само...
Значението на надписа ESSAI върху монетите...
Най-новото от света на фалшификатите...
Кратка история на еврото...
Доверието е основополагащият камък на пазара на благородни метали...